от Школа за живот - Път на Гоя - Сайт на Румен Петрин - Горосвет

Образът на Атенон.

Представям на Вашето внимание образа на Атенон, наричан още: Владиката на Святата Планина /Урал/, Великият Вещ Гой, и също – Святогор. Атенон е Владиката на Гоите. Господаря на Небето и на Земята. Всеки Гой се докосва до Вечността, когато съдбата го срещне с Атенон, когато Атенон пожелае това.

Ако човек иска да съхранява своята собствена воля и живот, той си остава странник. Това значи човек, който се движи по пътищата на света свободно, но той блуждае между Светлината и Тъмнината. Затова пък съхранява свободата си. Той организира живота си по свое усмотрение.

Когато, обаче, човек придобие увереност и смелост да приема предизвикателствата на живота, когато се научи да служи за благото повече на другите, отколкото на себе си, той вече е подготвен да бъде призован за съзнателно служение от гоите. Тогава може да му се яви и Атенон.

Но даже и самият Атенон да го призове, човек съхранява волята си да откаже среща с него, да се откаже от подготвения за него Път, Рок и Урок. С тази разлика само, че вместо да влезе в Един приказен свят, човекът си остава Странник.

Когато, обаче Атенон призове Странника, и странникът приеме предизвикателството да служи в света на гоите, тогава той може да заеме мястото, което Стратегът или самият Атенон е определил за него. Той може да стане Драга, Авега, Варга, Страга и др.

Драга – това значи Охранител на Един от Вълшебните пътища на Гоите. Това са такива пътища, където има друго пространство и най-вече друго време. Те отговарят на Една особена Енергетичност и Информация. Та, ето точно тези свойства на Пътищата карат странниците да странстват. Те, макар и не много съзнателно, но пресичат тези пътища и са щастливи, а понякога си съставят своеобразни представи...

Авега-та – това е Човек, който носи Съществено знание и сол от Урал и той посвещава другите Гои. Дава им такова знание, което се съдържа в Текстовете на Урал, което да втвърди мозъците им, да ги утвърди в техния индивидуален Път и Рок.

Варгите са хора, които обитавайки почти постоянно подземията на Урал, четат текстовете и подготвят Солта на знанието, която предават на Авегите.

Страгите са назначени Резиденти, представители на гоите за цели Райони /Запад, Исток, Север, Юг/. Те провеждат незримо политиката на Гоите в света на хората, така че развитието на нещата да върви към добро бъдеще.

Стратегът е нещо като Цар – той е земният управител на Гоите, на техните функции, на Уроците, които те поетапно изпълняват в рамките на своя личен път.

Дарите – това са жени, специално и всестранно обучени да съпровождат гоите - мъже при изпълнение на техните задачи.

Валкириите – това са Деви, жени с особена мисия да вдъхновяват мъжете – гои чрез Женското си начало, да определят успеха в техните дела. Валкирия е също своеобразен управител на живота на Гоите, но като специално благословение от Жената за успех по пътя. Валкириите награждават гоите – мъже като разпускат дългите си коси пред тях и им предават своите женски вибрации.

Сега продължавам пак с Атенон.

Ще преведа един кратък текст от “Сокровищата на Валкирия” на Сергей Алексеев, където се говори за Атенон в неговите три Ипостаси. Трите Образа, чрез които той се изявява на гоите и изгоите.

Начало на текста

Дарата взе от масата картичките с репродукции на картините на Константин Васильев, купени от Мамонта в музея и каза:

- Гледай, това са трите Ипостаси, в които може да пребивава Владиката.

Тя сложи пред Мамонта картината “Човекът с бухала”. http://varvar.ru/arhiv/gallery/russian/vasilyev/index.html#76

]''''

Човекът с бухала

- В такъв Образ Атенон се явява на изгоите. Човек, който носи светлината на Разума. - А защо той държи в другата си ръка Камшик? – попита Мамонта. – Свещ и камшик? - Защото разумът е Власт, но власт на Светлия разум.

Дарата прерови картичките и каза:

- А тук това е Владиката на Святата планина. Ето такъв ще го видиш ти, ако той пожелае да ти се яви.

Пред Мамонта се оказа репродукцията на картината: “Мечът на Святогор”

http://varvar.ru/arhiv/gallery/russian/vasilyev/index.html#74

]

Мечът на Святогор

- Кой е той в действителност? Призрак или легенда? - Това никой не знае, - призна Дарата. – Известно е само, че той е Вещ Гой. Вещ – това значи, че е познал Веста. На мен ми се струва, че не е призрак и легенда, а е обикновен земен човек. Аз помня ръката му, голяма и топла...'''' - Какво, да не би Атенон да ти се е явявал? – изуми се Мамонта. - Аз бях съвсем малка, - нещо си спомни и се усмихна тя. – Нашият табор беше спрял при баражите на Днепър. Така се нарича самото място, а баражите вече отдавна ги няма... Помня, горяха огньове, всички хора пееха и танцуваха. Аз съм се родила в племето на пеещи цигани... На мен много ми харесваше да играя пляски, че аз бях се увлекла и съвсем се забравих в танца. Когато се опомних, целият табор стоеше около мен и също някакъв сив старец със свещ. Старецът ме погали по главата, взе ме за ръка и ме поведе. Аз се изплаших и започнах да се дърпам, но всички хора започнаха да викат: Тръгвай с него! Той е дошъл да те вземе. Не се бой, това е Атенон! Иди с него! Ти си най-щастливата циганка!'''' - И ти тръгна?.. - Той ме отведе, - каза Дарата. – А хората бягаха след нас и викаха – вземи ме Атеноне! И мен вземи! И мен!.. Но той никой друг не взе...

Тя подаде на Мамонта третата репродукция.

- Това е Третият му образ и, както се говори, - най-истинският. Само че никой не го е видял в истинния му образ, защото той е Състоянието на неговия дух. На висока скала под черно от дим небе, осветено от огнената земя, беще кацнал горд Сокол...

http://varvar.ru/arhiv/gallery/russian/vasilyev/index2.html#69

Мамонта нареди картичките на масата, погледът му се задържа непринудено на "Човекът с бухала".

- Такъв ли го виждат изгоите?
- Да, мили. И при мен той едно време се яви така - със свещта и плетения камшик...
- Зямщиц е видял Атенон, - каза на глас Мамонта. - И златото на варварите.

Дарата забеляза, по-точно, почувства състоянието му и тихо тръгна към вратата. ...

край на текста – превод

Това са Основните неща, които исках да Ви кажа за Атенон и света на Гоите.

Горосвет петък '2 ‘7 2010 г.