Беседа:Паршек
от Школа за живот - Път на Гоя - Сайт на Румен Петрин - Горосвет
Съдържание |
УВОД
Порфирий Корнеевич Иванов, наричан още Паршек, а също така Учителя Иванов, е имал извънредно интересен и плодотворен живот, макар и нелек. След едно прозрение, наречено от неговите ученици озарение, той решава да живее в един по-близък досег със земята, въздуха и водата - с Природата. В продължение на 50 години той е ходил бос и гол - само по къси, до коленете, гащи - дори и през зимата. Той е вярвал и е доказал, че съзнателното пребиваване в Природата относително гол и бос, води до по-голямо и по-всеобхватно акумулиране на съдържащата се в природата енергия. Във връзка с необичайния му външен вид е проявявано неразбиране от хората и обществото - бил е преследван от страна на властите и медицината. Той, обаче, претърпявайки и преодолявайки всичко, достига до забележителни резултати, а също и до благодатни изводи, които са отразени в неговите ръкописи и в неговата система от 12 правила, наречена “закалка-тренировка”. Тази система връща, дава и поддържа здравето на хиляди хора, които наричат нейния създател - Учител.
БИОГРАФИЧНИ МОМЕНТИ ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ИВАНОВ
Порфирий Корнеевич Иванов е роден на 20 февруари 1898г. в украинското село Ореховка, Луганска област, в семейството на миньора Корней Иванович. До 35 - годишна възраст живее обикновен човешки живот, има четири класа образование, работи тежък физически труд - като миньор, продавач на месо, секач в гората, експедитор на дървен материал. Активно участва в гражданската война и т.н. Създава семейство. Има двама сина. Присъщи са му били редица човешки недостатъци.
Един прекрасен ден - на 25 април 1933г., когато Порфирий Корнеевич е бил на 35 години, застанал на хълма, наречен Чувилкин бугор, намиращ се в непосредствена близост до родното му село - Ореховка, той си задава въпроса: “Защо хората и облечени и нахранени боледуват и умират? Може би, ако са в по-голяма близост с Природата, те биха придобили истинско здраве?”
От този момент Паршек започва практически да изследва тази своя идея, започва да ходи бос и постепенно сваля една след друга дрехите си. Този процес, осъществен от него за около три години, той описва така: “Първо свалих шапката, после обувките, после шубата, след това сакото, ризата и накрая панталоните и останах само по гащи. Каква прелест е това! Какво здраве! Аз не мога да ви опиша...”
Той започва да чувства някаква разумност в Природата, която започва да му говори със знаци – поличби, в които той постоянно се вслушва.На мнозина неизлечимо болни Учителят Иванов връща здравето. Да помага на нуждаещите се и преди всичко на болните - това е било основен и постоянен стремеж в неговия живот. По време на Втората световна война е бил подлаган от немците - фашисти, на нечовешки изпитания. В Днепропетровск при -270C е бил обливан с 20 кофи леденo студена вода, разкарван е с мотоциклет гол из града, след което, виждайки че неговото физическо състояние е останало неповлияно, немците, се проникват с уважение и почитание към него и казват: “Гут пан, гут пан. Това е руския Бог.” А в Мемоарите си той казва: “Докато ме возеха на мотоциклета из града, аз непрестанно се молех за руския войн, за победата на Русия!”
В един момент, когато Порфирий Корнеевич решава твърдо да настоява на това свое поведение /ходене бос и полугол/, той бива освидетелствуван погрешно от медицината като болен от шизофрения. Учителят Иванов казва:“Аз съвсем съзнателно и нарочно, а не поради болест ходех и ходя така, в този външен вид.” Иванов гледа на въпроса за неблагоприятното отношение към Него философски и казва, че всичко това е необходимо, за да придобие в различните обстоятелства и обстановки определени знания, опитности и идеи, - да изпълни своята мисия: да даде за Поколенията Пример и Увереност за ползата от Природата и то не само за физическото здраве, но и за Развиване и Обогатяване на съзнанието на всеки човек!
Така, поставен в позицията на “болен”, той е получил група инвалидност и е получавал пенсия 33 рубли. Това е дало възможност на Порфирий Иванов през останалите 50 години от своя живот да развие своето учение и система, за която казва: “Който практикува моята система ще стане съвършенно здрав човек.”; “Системата ми е безсмъртна. За нея е нужно място, нужни са условия, нужна е възможност. Само тогава човек ще достигне безсмъртието.”
Сега в Русия и в други страни неговите последователи са немалко, между които има и много лекари.
В последните години от своя живот той разговаря с Природата, която отговаря на неговите въпроси. Той чува женски глас, който му говори на руски език и отговаря ясно и определено на неговите въпроси. Когато го питат: “Колко дълго може да живее човек на земята?”, той отговаря: “Природата казва, че смъртта, - като такава, - не съществува”. Интересна е Концепцията на Учителя Иванов за Слънцето. Той казва: “Слънцето, по своято същност не съществува. Ние хората сме реалността. Азотът на човешкия живот – това е Човекът с неговата мисъл.”
През 1983г., в края на живота си /на своето телесно-физическо битие/, той се е намирал в своя дом и властите не му позволявали да го напуска, освен да се разхожда по улицата до къщата - на разстояние 30 м. - вляво и в дясно от дворната врата. Причината за тази забрана е бил пак неговия външен вид - който е бил "не-общоприет", и, според разбиранията тогава, пък и сега, “неприличен”. Това постоянно ограничаване от страна на властите е било тежко преживявано от него. Един случай, трогателен и значим, станал в края на неговия земен живот, е следният: Учителят отива в своята градина и застанал бос на земята, се обръща към Природата със сълзи на очи и казва: “Моя мила Майчице Природа! Ти си ме родила, както и всички! Ти си ме издигнала! Моля Те, дай ми сили! Дай ми търпение! От тази тежест не се отказвам...” Природата му отговаря така: “Не се безпокой, твоето тяло ще лежи и почива, а ние с теб - в духа на Истината - ще вършим всичко онова, каето е нужно за благото на човечеството.”
Учителят е знаел и деня на своята смърт. Идва при него един човек и му казва:“Идвам да ти погостувам.” Той му отговаря: “Късно идваш. Утре ще умра.” И така Порфирии Корнеевич Иванов напуска земното си тяло през април 1983г., когато е имал навършени 85 години. Когато учениците му са излагали пред него проблемите си и са се обръщали към него за помощ, Той им е отговарял така: “Иди и ме помоли.” Те го питали: “Къде да отида Учителю, та нали си тук?” А той отговарял: “Не, аз съм там, в Природата - навсякъде във въздуха, водата и земята.” Там е Той и сега!
Важно място в Биографията и Учението на Иванов заема Един Хълм: Чувилкин Бугор! Това е Хълм, който е до селото Ореховка в Украйна – неговото Родно Място. Този Хълм е бил поличбено указан на Паршек от неговия баща, като място, където Той ще живее! Този Хълм е смятан от Него за Божествен, където Въздухът, Водата и Земята са в неповторимо Благоприятно и енергетично съчетание. Тук Той е достигнал до определени Прозрения и Озарения! Учителят Иванов смята, че чрез този Хълм всички хора /всички негови последователи/ ще достигнат Безссмъртие! Аз мисля, че това е Символ, алегория за всички особено благоприятни места на земята, където нашето физико-географско пространство влиза в съприкосновение с друго, пак физическо, но паралелно измерение. Това е така наречения Свят на Гоите - на благословените човеци, които имат по-високи вибрации, по-високо съзнание и по-организиран живот. За гоите говори руския автор, писателя Сергей Алексеев в книгите си "Съкровищата на Валкирия" /Сокровища Валькирии/.
УЧЕНИЕТО НА ПОРФИРИЙ КОРНЕЕВИЧ ИВАНОВ - ИДЕЙНА СТРАНА
Според Учителя Иванов Природата е жива и разумна. Под Природа той е разбирал въздуха, водата, земята и, преди всичко, хората.“Природата - това са хората.”- казва той. Въздухът, водата и земята той е наричал “любими приятели”.Учителят Паршек е обичал да ходи бос по земята, особенно по снега, за който казва: “Снегът - това е най-добрия климатичен дар на Природата.”Смятал е, че снегът, а също мократа, студена и кална земя съдържат повече динамична сила - енергия, отколкото сухата и топла. А за земята и водата казва, че съдържат топлина и уточнява: “не като тази в дрехите, а онази топлина, която човек чувствува вътре в тялото си”
Идеята на Учителя Иванов намира своя израз в неговото кратко есе “За Природата”, чието съдържание е следното: “Аз искам да кажа за Природата. Природата е наша майка, тя ни е родила, тя ни е представила на белия свят, именно, за да живеем. А щом ни е родила, ние трябва, като на майка да й благодарим. А ние не й се доверяваме, даже не искаме да разберем, че в Природата има такива сили, които могат всичко да направят. Природата е в основата на всичко: в нея има в ъ з д у х, в нея има в о д а, в нея има з е м я - най-главните три тела, които в едно прекрасно времете всичко ще ни дадат. Ние, хората, всичко сме получили, всичко сме направили, но едно нещо не сме достигнали: естествен характер в Природата - това е з д р а в е т о. Ние с вас сме в боя на нашия живот, на нашия труд, на нашето дело. Аз се боря не за това, ние своите тела да губим на “фронта” на своята борба. Аз се боря за това, да се научим да живеем така, както никога не е опитвал човек. Но аз съм също такъв човек. Защо аз такава път-пътечка изнамерих, на която не искат да застанат нашите хора - тези, които живеят цивилизовано, т.е. тези хора, които въоръжени живеят, технически самозащитени. Те казват: “На нас това не ни трябва, ние имаме всичко, с което да се самозащитаваме”. Аз никого не карам насила, никой не искам да прави това, но моля: все пак поне малко, но да опитате да вървите по тези пътища. А щом да опитате - значи трябва да практикувате! Моето дело е такова: да обичам Природата, да я ценя, да я пазя като окото на своето тяло. Аз съм се решил да тръгна в Природата, решил съм се да крача със своите крака, със своите лапи по земята, за да се електризирам, да се изпълня с тези сили и да ги владея.”
Идеята на Учителя Иванов се заключава още преди всичко в следното: да се възприема в Природата с еднаква любов и разположение хубавото и лошото, топлото и студеното, приятното и неприятното. В тази връзка той казва: “Има хубаво, има и лошо. Не се гнуся, а ям.” т.е. възприемам: на хубавото се радвам, а с лошото се справям. Учителят Иванов казва още: “Аз не съм едностранчив човек - обичам лекото, обичам и тежкото: за сметка на своето търпение в тялото - да бъда независим в Природата.”; “Моята система е кръгозорка.” т.е. всестранно виждаща и развиваща.
Той призовава своите последователи да заемат “своето място в Природата”, да изградят чрез делата си своя вечен Дом, своята безсмъртна Действителност, следвайки неговата система и учение: “Аз моля, аз умолявам всички хора: спрете се и заемете своето място в Природата. То от никого не е заето и не се купува с никакви пари, а само със собствените дела и труда в Природата за своето благо, за да ти бъде леко.”
Учителят Иванов дава на своите последователи Химн от два куплета на руски език, за който казва: “Думите на този Химн са Бог! Аз пея химна Ежеминутно!” Изпълнението на химна, като звучане, наподобява звучането на Марсилезата.
Люди Господу верили как Богу,
А Он Сам к Нам на Землю пришел!
Смерть, как таковую, Изгонит,
А Жизнь во Славу Введет!
Где люди возмутся на этом бугре, /превежда се: Ще дойдат хората на този хълм!/
Они громко скажут Слово:
Это есть наше Райское Место –
Человеку Слава Бессмертна!
Както читателят навярно се досеща, Хълмът, за който тук се говори е: Чувилкин Бугор!
СИСТЕМАТА НА УЧИТЕЛЯ ИВАНОВ
Системата на Учителя П. К. Иванов представлява практическата страна на неговото учение. Тя носи простота и достъпност на правилата, заложени в нея и огромна ефективност при тяхното изпълнение. За изпълнението им е нужна решимост и действия, които ще донесат първите и последващи резултати.
При тази система подходът към Природата е чисто натуралистически т.е. практически. Нейният създател - Учителят, казва: “Трябва да обичаме Природата с цялото си тяло.” В учението и системата на Учителя Иванав понятието здраве е основно. В него той влага следното съдържание: “Моето здраве - това не е сила, способна да убие бик. Моето здраве - това е съзнанието на всички хора.”
Твърде сериозно и първостепенно внимание Учителят отделя на социалния фактор, т.е. на хората. Той казва: “Абсолютната сила - това е обществото.”, “Хората - това е най-главното.”, “Най-главното - това е любовта към хората.” Системата на Иванов има, като заглавие и обръщение към практикуващия, названието “Мило дете”. Ето нейното съдържание с кратки коментари, където те са необходими.
МИЛО ДЕТЕ,
Ти си изпълнен с желанието да принесеш полза на целия народ. Сърдечната ми молба към теб е да приемеш няколко съвета, за да укрепиш своето здраве:
1. Два пъти на ден се къпи в студена, природна вода, за да ти бъде добре. Къпи се в каквото можеш: в езеро, река, вана, вземай душ или се обливай. Това са твоите условия. Горещото къпане завърши със студено.
Учителят Иванов казва: “Студената вода практически помага на всички.”, “За децата най-главното е студената вода.”, “Студът хвърля в тялото хормона на здравето.” Ползата от обливането се изразява според Учителя в едно “снежно пробуждане и мигновено оздравяване на централната нервна част на мозъка”. “Всички болести, които мъчат човека, след пробуждане на нервната централна част на мозъка, физически в природата изчезват. Това е една неумираща истина.”
Обливането /къпането/ със студена вода не трябва да бъде прoдължително: една кофа студена вода, респ. едно-две потапяния във водата са напълно достатъчни. Учителят казва, че при това целта е само едно мигновено "стряскане" от водата. Образно Учителят се изразява така: “Най-главното при обливането (къпането) е да се "изплашим” Важно е тук да се подчертае, че идеалният вариант на обливане, е обливането на цялото тяло, но добър е ефекта и от обливането на тялото частично напр. на цялото тяло с изключение на главата или само на краката до коленете. Обливането само на краката е вече една реална практика, която Учителят е препоръчвал. Краката на човека могат да бъдат сравнени с корените на дърветата: както корените поемат соковете от земята и ги препращат нагоре по стъблото, по същия начин краката приемат магнитоелектричните и други енергии от земята и водата и те след това се издигат нагоре и обхващат цялото тяло.
Обливането със студена вода изисква дръзновение, вяра, настойчивост, кураж, упование, особено през студените зимни дни, но после чувството е толкова прекрасно, че ще настъпи време, когато човек никога не би се лишил от него. Практикуващият усеща природата като близка и родна, даже когато е облачно и студено. Той започва да вярва в тази практика и тя се превръща за него в потребност, благодат и благословение. Увеличава се вярата му в Учителя, в Природата и във Великата Разумност, наричана с различни имена: Бог, Творец, Провидение и др. Същественото тук е неизменното ежедневно усилие, което е трудно само в началото. И както е нужно за човека да се храни не един ден само, а цял живот, за да поддържа тялото си, така е необходимо и това динамично, повтарящо се, ежедневно усилие, което увеличава и поддържа притока на вътрешно интензивния, леко живяния, красивия, достойния живот в човека.
Като практикуващ системата на Иванов 20 години препоръчвам главата да не се облива през зимата, а лицето и тялото. Когато организмът не е достатъчно здрав, е възможно да се окаже вредно обливането на главата. А през лятото, това ограничение се снема.
2. Преди къпането или след него, а ако е възможно и съвместно с него, застани бос на земята, а през зимата на снега, поне за 1-2 минути. Вдишвай през устата няколко пъти въздух, и мислено помоли за себе си и пожелай на всички хора здраве.
Процесът на дишането Учителят учи да бъде осъществен по следният начин: "Повдигни лицето си нагоре. Вдишвай (всмуквай) въздуха до отказ през гърлото с мисълта, че въздуха пада от горе, от височините. След това го преглътни, задръж дишането и изхвърли въздуха през устата.." Учителят предлага да се осъществят три дишания, като при първото да се обърнем към него мислено с думите : "Учителю, скъпи мой, дай ми моето здраве", при второто дишане да помолим за здравето на близките си, а при третото - за здравето на всички хора и мира на земята. Разбира се, това е примерна схема и обръщението към Учителя е личен, интимен, вътрешен, творчески процес, за всекиго в една или друга степен различен. Важно е да се обърнем към Висшето начало - всеки според разбирането си: към Бога, Господа, Учителя или Майката Природа и най-важното е да посветим своето действие на всеобщото благо. За оздравителното действие на въздуха, водата и земята Учителят казва: "Водата пробужда организма, въздухът изтласква болестта , земята я приема.".
От ходенето бос може да се образуват напуквания по петите. Това не бива да ни смущава, тъй като през тях болестите (отрицателните енергии) излизат и отиват в Земята. Тези напуквания сами по себе си лесно преминават, като се намали продължителността на това ходене - особенно през мразовитите зимни дни. Земята дава такива чувства, сили и преимущества, пред които с радост се приема това неудобство, което е временно!
3. Не употребявай алкохол и не пуши.
Учителят Паршек казва: “Ако не престанеш да пушиш, то при мен не идвай.” Известни са случаи, когато помолен за помощ, Той е помагал за освобождаване от тези пороци. Нека, който желае това да се обърне за помощ към Него - това живо, безсмъртно лице в Природата.
4. Старай се поне един път в седмицата напълно да се въздържаш от храна и вода: от петък 18-20 часа до неделя 12 часа. Това са твоите заслуги и покой. Ако ти е трудно, то дръж поне едно денонощие.
Каквото и да е естеството и обема на приетата храна, ако на стомаха се даде за храносмилане и отдих достатъчно дълго време - в зависимост от количеството на поетата храна и от състоянието на организма, резултатите неизменно ще бъдат добри. Храната е сила и енергия, но за този организъм, който може да я обработи и използва, а силата на организма да обработва храната зависи и от това: да си почива той от храносмилане - понякога. Ето защо е необходимо и доброто хранене, и разумното въздържание от него. Затова Учителите на човечеството винаги са препоръчвали поста, като източник на здраве и духовна сила, като възможност за усъвършенствуване. Разбира се колкото по-дълго е установеното време, през което човек съзнателно се въздържа от приемане на храна и вода, толкова по-рядко трябва да се прави това въздържание. Например ако се възприеме продължителността му да бъде 42 часа, достатъчно е то да се проведе един-два пъти седмично; ако се възприеме интервал на съзнателно търпение без храна и вода не 42, а 24 часа, то тогава два-три или четири пъти в седмицата е напълно достатъчно.
От Господ Иисус Христос - в непубликуван в Библията текст, в така нареченото Есенарско или Мирно евангелие от свитъците, намерени около Мъртво море - се препоръчва да не се яде до зенита на слънцето т.е. до 12-13 ч. на обяд.
За начинаещите повествувателят препоръчва следната дисциплина на храненето: всеки ден въздържание от храна до 12-13 ч. и всяка седмица съзнателно неприемане на храна до 18ч. в Събота. Следва нахранване, и в Неделя - до 16ч. Следва нахранване, и после хранене в Понеделник – в 12-13ч.
Похвално би било да се практикува предложения от Учителя Иванов вариант: въздържание от храна и вода цялата събота до 12 часа - неделя. Смятам, че гореуказания вариант, обаче, може да го замени! Сами си изберете!
След всяко добро, до насита, нахранване бих препоръчал въздържане от храна поне 6 ч. Всяка храна, освен в материя, изграждаща тялото, трябва да се превърне в сила, съзнание и дух, а това може да стане като се даде време на човешкия организъм, ум и сърце да извършат тази благодатна трансформация - това е време, през което не се приема друга храна, а само чиста вода или билков чай. Пиенето на вода - желателно преварена - е необходимо според изпитваната потребност. Ако храносмилателния процес, е вече осъществен и навлизаме в часовете на съзнателното търпение без храна и вода, тогава ще прекратим и пиенето на вода.
Резултатите от такава хигиена на храненето са прекрасни: бодрост, вкус, радост и т.н. - с една дума: здраве. Човек придобива още и способността да мисли по-добре; става по-търпелив и се радва на още много други вътрешни и външни придобивки.
5. В 12 часа през деня в неделя излез сред природата бос и няколко пъти подишай и помисли, както е написано по-горе. Това е праздник на твоето дело. След това можеш да ядеш всичко, което ти харесва.
“....помисли, както е написано по-горе” - тук се има пред вид обръщението - молба, което съпътствува дишането, а също и съпътствуващо пожелание от рода на следното “Желая здравето и благоденствието на всички хора” и други подобни, които бихме желали да отправим, вярвайки в тяхната действеност и ефективност. Така ние се превращаме - чрез словото - в сътворци на доброто и красивото в живота, сътрудници на светлите и добри сили в Природата.
6. Обичай обкръжаващата те природа. Не плюй наоколо и не изплюввай от себе си нищо. Свикни с това: в това е твоето здраве. Учителят Иванов смята, че е важно за здравето да се преглъща слюнката и носните слизи когато последните попаднат в устата. Той казва: “Своето - в себе си.”
7. Поздравявай всички и навсякъде. Особенно възрастните хора. Ако искаш да бъдеш здрав - поздравявай всички.
По отношение на поздравяването Учителят Паршек казва: “Най главното е да се научите да поздравявате хората. Ако хората не поздравяваш по-добре при мен не идвай”. “ Да се поздравява - това не е наука, а постъпка в живота - не бива да бъде забравяна, това е любов и дружба между хората. С това вие настройвате човека към изява на добрата му страна”. “Вашата работа е да поздравите, а те ако искат да отговарят”.
8. Помагай на хората с каквото можеш, особено на бедния, болния, обидения, нуждаещия се. Прави това с радост. Отзови се на неговата нужда с душа и сърце. Ти ще придобиеш в негово лице приятел и ще помогнеш за делото на Мира.
Учителят Иванов смята, че посилното, в рамките на индивидуалните възможности помагане и даване на нуждаещия се нужното, с което в момента разполагаме, е източник на спонтанна благодарност и добри чувства от страна на получаващия помощта. Тази благодарност и тези чувства са “плюс” за здравето на този, който дава. Така се установява и необходима връзка между душите и се съдейства за общото благоденствие.
9. Победи в себе си алчността, мързела, самодоволството, користолюбието, страха, лицемерието, гордостта. Вярвай на хората и ги обичай. Не говори за тях несправедливо и не приемай присърце недобрите мнения за тях.
10. Освободи главата си от мисли за болестите, немощите, смъртта. Това е твоята победа.
11. Мисълта не отделяй от действието. Прочел си - добре, но най-главното е: ИЗПЪЛНЯВАЙ!
12. Разказвай и предавай опита от тази практика, но не се хвали и не се превъзнасяй при това. Бъди скромен.
Ако можеш, остави поне един ден да дойдеш при мен. Аз даром ще ти предам своето здраве и своя опит в природата, за да бъде твоята работа успешна. Желая ти щастие, добро здраве.
http://bugor.lg.ua/uchitel_frame.htm
Моят адрес е: 349200 Украйна, Луганская обл., Свердловский р-н, п/о Должанское, хутор Верхний Кондрючий, ул. Садовая, д. 58, Дом Здоровья. В настоящия момент в Дома на Здравето, на указания адрес живее ученикът на Учителя Иванов Петро Матлаев и неговата съпруга, които представят Учителя, който без съмнение живее в душите на тези и другите негови ученици.
Нека като заключение да послужат следните думи на Учителя Порфирий Корнеевич Иванов - Паршек:
“Природата дава здравето скъпо и според заслугите. Здравето в Природата може да бъде заслужено само с дела и с нищо друго”. “Вие извършвайте правилни постъпки и Природата няма да ви наказва”. “Преди да се заемеш с моята методика по закалка-тренировка, добре помисли, каква ще бъде целта на тези действия”. “Ако се чувстваш зле, практикувайки моята методика - остави я”. “Това учение трябва да се приеме от всички: и от нуждаещите се, и от тези които не боледуват - то за всички хора е нужно. Иванов вика с висок глас на целия свят, на цялото човечество за това, че ние трябва да направим себе си в Прирадата независими от Природата. Не трябва да живеем за сметка на чуждите блага - хайде да се опитаме да живеем за сметка на самите себе си. Ето това ще бъде доказателство, невиждано достижение!”
КРАЙ
Румен Петрин - Горосвет петък '8 '2 2008г.
